В езика има изрази, които са толкова дълбоко вкоренени, че ги използваме, преди дори да разберем напълно значението им. Често прибягваме до такива изрази, които, макар и любопитни, перфектно предават това, което искаме да кажем, без да знаем откъде произлизат и как са стигнали до нас. Един от тези изрази е "говоря на празно".

Когато използваме израза "говоря на празно", имаме предвид да критикуваме някого за това, че е направил безсмислен, неубедителен и често повърхностен коментар. Този, който използва израза, не упреква събеседника си за злонамереност или злоба, а просто констатира, че съдържанието на разговора е оскъдно, насочено повече към създаване на шум, отколкото към предоставяне на съществена информация. Изразът е типичен за хора, които искат да подчертаят, че другият е по-склонен да демонстрира увереност, отколкото да представя валидни аргументи.

Относно произхода на "говоря на празно", съществува интересна, но не много реалистична хипотеза. Според нея терминът "празно" би могъл да бъде свързан с устройство, което жените от Средновековието и Ренесанса са използвали под широките поли на роклите си, за да потискат евентуални газове. Идеята е, че това "празно" се е напълвало с въздух, подобно на начина, по който изглеждат разговорите на тези, които говорят на празно. Въпреки че тази хипотеза е доста странна, тя често се приема за вярна, тъй като е запомняща се и на пръв поглед правдоподобна.

По-широко разпространеното обяснение за употребата на този израз обаче свързва "говоря на празно" с огнестрелните оръжия. В миналото "празно" е означавало изстрел с празен патрон, т.е. изстрел от пушка без куршум. Сравнението с настоящото значение на "говоря на празно" е пряко: човек, който говори на празно, всъщност "стреля на празно" и просто създава шум, без да уцелва целта.